On the wrong side
Никак не е мъчно да се обори заявената от генералния шеф Константин Каменаров решителност, че публичната телевизия отразява всички гледни точки в обществото. Това към този момент стори назначеният от него програмен шеф на БНТ1 Емил Кошлуков, давайки образец с предаването " Денят стартира с просвета ", в което, в един и същи ден, трима представители на една и съща партия приказват по политически въпроси. Още е " топъл " и абсурдът с отдаденото на лагерите издание на " ИСТОРИЯ.BG ", в което и петимата в студиото бяха последователи на едно и също мнение.
В множеството случаи Българска национална телевизия в действителност съблюдава условия от Закона за плурализъм. Но има и тежки пробиви, които ще продължат, в случай че не бъдат видяни и приети като проблем. А може и да зачестят. Особено в случай че и на десетия етаж в Българска национална телевизия споделят артикулираната освен в медийния регулатор позиция, че по някои въпроси не трябва да има друго виждане. Ако се причислят към простодушното възклицание в някои конгреси какво би могло да бъде особеното мнение за лагерите. Че ги е нямало ли? Или, че това е нещо положително?
Колкото и необичайно да им наподобява на тези хора, друго мнение има. Въпросът е дали публичната медия ще извърши задължението си да обезпечи плуралистична атмосфера за полемиките. Не е нужно даже да се базира на споделяни от комунистическите среди изказвания. Достатъчно е да отвори дневника на Евдокия Филова, която написа, че ген. Луков бил отпред на легионерите-фашисти. И да остави на феновете да преценяват дали брачната половинка на тогавашния министър председател Богдан Филов е по-достоверен източник, или онази журналистка, която в този момент вероятно отново ще обиколи студията, с цел да твърди, че Луковмарш няма за какво да се не разрешава.
Не е належащо Българска национална телевизия да цитира и руски дейци от това време. Достатъчно е да се позове на Парижкия кротичък контракт, задължил България да съобщи на съд лицата, свързани с военни закононарушения. Или на декларацията на Общото заседание на Организация на обединените нации от 11 декември 1946 година, потвърждаваща основаването на Народния съд. Или на президента Франклин Рузвелт, който жигосва българските управници като престъпни нарушители. Или на най-дълго служилия държавен секретар на Съединени американски щати и притежател на Нобелова премия за мир Кордъл Хъл, който счита, че не е необходим никакъв правосъден развой за отговорните за войната, те би трябвало да бъдат неотложно обесвани. Или пък Чърчил, съгласно който също военните нарушители би трябвало да бъдат разстрелвани още при залавянето им, а в случай че се стигне до съд, той да е политически, а не юридически акт. Може да означи и премиерската му тирада пред Камарата на общините от 2.VII.1944 година, че жалка клика незаконни политици три пъти хвърля България във войни " on the wrong side ", на неверната страна. И в действителност, страната ни се явява все като победена и няма различен излаз, с изключение на да преподпише към този момент взетите решения както в Букурещкия контракт от 1913 година, по този начин и Ньойския от 1919 година и Лозанския от 1923 година Забележително е, че в тази ситуация Чърчил не разсъждава коя идеология и процедура е по-лоша - фашистката или комунистическата, или пък двете са съпоставимо нездравословни, както е признато да се приказва през днешния ден, не приканва за някаква нереална правдивост, а държи да бъдат осъдени освен нашите управници, само че и страната ни за това, че все сме " on the wrong side ".
Повечето от абонираните в този момент за ефира коментатори не се вълнуват, че сме били от неверната страна. Ако въпреки всичко изтърват по някоя дума, то ще е с цел да внушат, че в края на предходния капитализъм е нямало по какъв начин да се отстоява друга политика. Натискът от Хитлер е доста мощен, по тази причина подписваме протокол за присъединение към Тристранния пакт, а ратификацията му в Народното събрание е съпроводена от шумни аплодисменти. Затова и разгласяваме война на Англия и Съединени американски щати, отваряме концлагери за съперниците на присъединяване ни в хитлеристката коалиция и даже дефинираме награда за отрязана партизанска глава. Но в случай че преди 9.IX.1944 година е нямало по какъв начин, белким по-късно е имало? Когато още веднъж сме измежду победените, а ориста ни е предопределена от великите сили, и освен върху онази прословута салфетка?
Извършените след тази дата насилия би трябвало да се учат и помнят. Но за какво сторените преди този момент закононарушения би трябвало да се не помнят? Нали фашизмът и комунизмът са еднообразно зло? Защо за единия режим е нужно да има памет, а другият да се оневинява, защото нямало по какъв начин? Ако " ИСТОРИЯ.BG " е в действителност историческо предаване, то не може да вади от историческия подтекст единствено едните лагери - напълно не първите по време. С подобен метод някои показаха Ботев за терорист, а Левски - за съзаклятник против законната османска власт. А в случай че е политическо предаване, не може да откъсва взетите тогава решения от политическата обстановка, в която се озовава България. За подобен плурализъм става дума, а не дали лагерите са нещо положително или неприятно. За плурализъм, който да ни защищити от следващото клатушкане, с цел да не се наложи някой нов Чърчил да ни каже, че отново сме от неверната страна.
В множеството случаи Българска национална телевизия в действителност съблюдава условия от Закона за плурализъм. Но има и тежки пробиви, които ще продължат, в случай че не бъдат видяни и приети като проблем. А може и да зачестят. Особено в случай че и на десетия етаж в Българска национална телевизия споделят артикулираната освен в медийния регулатор позиция, че по някои въпроси не трябва да има друго виждане. Ако се причислят към простодушното възклицание в някои конгреси какво би могло да бъде особеното мнение за лагерите. Че ги е нямало ли? Или, че това е нещо положително?
Колкото и необичайно да им наподобява на тези хора, друго мнение има. Въпросът е дали публичната медия ще извърши задължението си да обезпечи плуралистична атмосфера за полемиките. Не е нужно даже да се базира на споделяни от комунистическите среди изказвания. Достатъчно е да отвори дневника на Евдокия Филова, която написа, че ген. Луков бил отпред на легионерите-фашисти. И да остави на феновете да преценяват дали брачната половинка на тогавашния министър председател Богдан Филов е по-достоверен източник, или онази журналистка, която в този момент вероятно отново ще обиколи студията, с цел да твърди, че Луковмарш няма за какво да се не разрешава.
Не е належащо Българска национална телевизия да цитира и руски дейци от това време. Достатъчно е да се позове на Парижкия кротичък контракт, задължил България да съобщи на съд лицата, свързани с военни закононарушения. Или на декларацията на Общото заседание на Организация на обединените нации от 11 декември 1946 година, потвърждаваща основаването на Народния съд. Или на президента Франклин Рузвелт, който жигосва българските управници като престъпни нарушители. Или на най-дълго служилия държавен секретар на Съединени американски щати и притежател на Нобелова премия за мир Кордъл Хъл, който счита, че не е необходим никакъв правосъден развой за отговорните за войната, те би трябвало да бъдат неотложно обесвани. Или пък Чърчил, съгласно който също военните нарушители би трябвало да бъдат разстрелвани още при залавянето им, а в случай че се стигне до съд, той да е политически, а не юридически акт. Може да означи и премиерската му тирада пред Камарата на общините от 2.VII.1944 година, че жалка клика незаконни политици три пъти хвърля България във войни " on the wrong side ", на неверната страна. И в действителност, страната ни се явява все като победена и няма различен излаз, с изключение на да преподпише към този момент взетите решения както в Букурещкия контракт от 1913 година, по този начин и Ньойския от 1919 година и Лозанския от 1923 година Забележително е, че в тази ситуация Чърчил не разсъждава коя идеология и процедура е по-лоша - фашистката или комунистическата, или пък двете са съпоставимо нездравословни, както е признато да се приказва през днешния ден, не приканва за някаква нереална правдивост, а държи да бъдат осъдени освен нашите управници, само че и страната ни за това, че все сме " on the wrong side ".
Повечето от абонираните в този момент за ефира коментатори не се вълнуват, че сме били от неверната страна. Ако въпреки всичко изтърват по някоя дума, то ще е с цел да внушат, че в края на предходния капитализъм е нямало по какъв начин да се отстоява друга политика. Натискът от Хитлер е доста мощен, по тази причина подписваме протокол за присъединение към Тристранния пакт, а ратификацията му в Народното събрание е съпроводена от шумни аплодисменти. Затова и разгласяваме война на Англия и Съединени американски щати, отваряме концлагери за съперниците на присъединяване ни в хитлеристката коалиция и даже дефинираме награда за отрязана партизанска глава. Но в случай че преди 9.IX.1944 година е нямало по какъв начин, белким по-късно е имало? Когато още веднъж сме измежду победените, а ориста ни е предопределена от великите сили, и освен върху онази прословута салфетка?
Извършените след тази дата насилия би трябвало да се учат и помнят. Но за какво сторените преди този момент закононарушения би трябвало да се не помнят? Нали фашизмът и комунизмът са еднообразно зло? Защо за единия режим е нужно да има памет, а другият да се оневинява, защото нямало по какъв начин? Ако " ИСТОРИЯ.BG " е в действителност историческо предаване, то не може да вади от историческия подтекст единствено едните лагери - напълно не първите по време. С подобен метод някои показаха Ботев за терорист, а Левски - за съзаклятник против законната османска власт. А в случай че е политическо предаване, не може да откъсва взетите тогава решения от политическата обстановка, в която се озовава България. За подобен плурализъм става дума, а не дали лагерите са нещо положително или неприятно. За плурализъм, който да ни защищити от следващото клатушкане, с цел да не се наложи някой нов Чърчил да ни каже, че отново сме от неверната страна.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ